Tiberíades tiene el privilegio de publicar estos 10 poemas inéditos de A. P. Alencart, traducidos al búlgaro por Violeta Boncheva.

АЛФРЕДО ПЕРЕС АЛЕНКАРТ — ВИОЛЕТА БОНЧЕВА

EL HABLANTE

Hablaré lo que dicta el pájaro
hospedado en mi alma
como ángel de revelación,

abrazado a selvas soberanas
donde perdieron su mirada
los ancestros que allí
me plantaron.

Hablaré como si sucediera
el milagro de pintar
-con el vaho de mi boca-
todo aquello que la existencia
no ha gastado.

Hablaré con mi cabeza
pegada al suelo.

Hablaré de tú a mí mismo,
para que ustedes pasen a descifrar
la bravura de este hoy
que casi olvida la sonrisa
de ayer

Hablaré sin que se mueva
mi manzana de Adán.

ГОВОРЕЩИЯТ

Ще говоря това,
което ми диктува птицата,
приютена в душата ми
като ангел на откровението,

прегърнала свещените гори,
където губиха своя поглед
предците ми,
които там ме посяха.

Ще говоря, сякаш става чудо
рисуваното с пара
от устата ми
всичко онова,
което съществуването ни
понесе.

Ще говоря с главата си,
залепена до земята.

Ще говоря на „ти” със самия себе си,
за да разчетете
свирепостта на това „днес”,
което почти е забравило
усмивката от вчера.

Ще говоря,
без да трепне Адамовата ми
ябълка.

VOLUCRUM

Como fino aguardiente
es la poesía. Con
una copa basta
para volar,

empapado
de revelaciones.

Por ahí va
la propia voz, hilando
asombros, mostrando
su ternura.

Prolongan las nubes
el temple
de su victoria,

y ya no cae el hombre.

VOLUCRUM

Като превъзходна ракия
е поезията. Една чаша
е достатъчна,
за да полетиш,

пропит от откровения.

Натам отива собствения глас,
всявайки удивления,
показвайки нежността си.

Облаците удължават
хармонията на мощта си
и човекът вече
не може да падне.

PEDIGÜEÑO

Esposa mía, amada
compañera,

toma este polen
de las flores enormes,
esta savia rozándote
por dentro.

A la deriva
me arrimo a tu
generoso
reino,

cerca, pedigüeño,

un día cualquiera
del hervidero,

al sabor de tus besos
y al aroma de tu

rosal.

ПРОСЯК

Съпруго моя,
обичана спътнице,
вземи този прашец
от цветя огромни,
тази мъзга, докосваща те
отвътре.
Отклонен ще приближа
твоето щедро царство,
като просяк
един ден –
без значение кой,
на бълбукащия вкус
на целувките ти
и аромата
на твоя
трендафил.

TRAS TANTO GUERREAR

Cubre tu corazón un aire
de lavandas.

Oh maravillosa experiencia
tras tanto guerrear
devastador y mucho enloquecer
esperando a que burbujeen
los odios

y crezca el desamor
sobre la gleba endurecida.

Milagreando
pudiste salir de los espinos,
poniendo tu corazón
a la intemperie

hasta ganarte a pulso
esta fragancia
con una llama de amor

a tu costado.

СЛЕД ТОЛКОВА БИТКИ

Покрива сърцето ти
въздух от лавандула.
О, прекрасно изживяване!
След толкова воюване
опустошителят, съвсем полудял,
очаква да кипнат
омразите
и да се увеличи ненавистта
върху земята твърда.

Правейки чудеса,
можеше да излезеш от тръните,
поставяйки сърцето си
под открито небе,

докато спечелиш с усилие
този аромат
с пламъка на любовта
на твоя страна.

AVANZA LA ALEGRÍA

No quieres ser otro
que necesita el aprobado
para dar cualquier paso

y frecuentar desfiladeros
aparentando felicidad.

Libertad tuya
sin aferrarte a lánguidos
aplausos,
a solemnes patrañas…

Avanza la alegría
cuando tú mismo tocas
a tu puerta y extraes
todo el material viciado,

lo ácido que lacera
tus entrañas.

Porque uno cambia
es que avanza la alegría.

НАПРАДВА РАДОСТТА

Не искаш да бъдеш друг,
на когото е нужно разрешение,
за да предприеме някаква стъпка
и да се озове в оврази,
давайки си вид на щастлив.

Свободата твоя е
и не се хващай, като отпаднал духом,
за аплаузите на тържествени
лъжи…

Напредва радостта,
когато точно ти почукваш
на своята врата
и извличаш целия този
опорочен материал,

тръпчивото, което
поразява вътрешностите ти.

Това е, защото нещо се променя,
За да напредва радостта.

HUMILDAD

Razones hay
para esta derrota
cuyo granizo
te agrieta los dientes,

abriendo un flanco
a tu jactancia.

Quédate así,
a la intemperie,

haciendo acopio de
humildad,

dando
un vuelco veraz
a la fábula

de tu presunta
brillantez.

СМИРЕНИЕ

Има причини
за това поражение,
чиято градушка напука
зъбите ти,

предоставяйки възможност
за безцелно шляене
на твоето самохвалство.

Остани така,
под открито небе,

сътворявайки купчини
от скромност,

правейки едно цялостно
преобръщане на баснята

за твоя предполагаем
блясък.

ELECCIÓN

Puedes embarcarte
en la ternura
y sentir cómo el amor
se ofrece a bocanadas;

o bien
puedes emponzoñarte
hasta la muerte.

Puedes abrir los ojos
ante tragedias cotidianas;

o bien puedes hacerte
el ciego
en tu cómodo sofá.

No es fácil elegir
cuando la esperanza
es una operación
de suma
y resta.

ИЗБОР

Можеш да рискуваш
и да се впуснеш в нежност,
и да почувстваш как любовта
се предлага на хапки –

или по-добре
можеш да се тровиш
до смърт.

Можеш да отвориш очите си
срещу ежедневните трагедии –

или по-добре –
да се направиш на сляп
върху твоя удобен диван.

Не е лесно да избираш,
когато надеждата
е една операция
от сбор
и остатък.

ALAS CANSADAS

El mundo está a expensas
de esponsales
que alzan su vuelo
al trasluz de inviernos
y fatigas.

¡Oh días turbulentos,
como la lucha de los héroes!

¡Oh memoria, oh gentes
de toda travesía!

¡Deseadme
que repose como las aves
de alas cansadas!

¡Dadme
la venia para indagar
por misterios de absolutas
potestades!

УМОРЕНИ КРИЛА

Светът е в разходи на годежи,
които се издигат в полет
към прозирната светлина
на зимите
и умората.

О, дни турболентни,
като борба
между герои!

О, памет, о, хора
от целия преход!

Пожелайте ми да си почина
като птиците
с уморени криле!

Дайте ми прошка,
за да обмисля чрез мистериите
на категоричните потвърждения
властта!

LEJANÍA

Verás todo aquello
muy lejano,
aunque fue ayer
cuando lo dejaste.

No importa
el desdén de los demás,
pues supiste
siempre que el poder
devora.

Hoy te toca estar
con quienes
no se amotinan.

Así descansarás
en la paz
que esperaba

tu regreso.

ОТДАЛЕЧЕНОСТ

Ще видиш всичко онова
много отдалечено,
въпреки, че беше вчера,
когато го остави.

Няма значение
пренебрежението на другите,
добре разбра вината,
когато силата поглъща.
Днес е твой ред
да си с някои от тези,
които не се вълнуват.

Така ще отпочинеш в мир,
очаквайки нетърпеливо
своето завръщане.

TODA ESTA PAZ

¿Acaso no ves
que todo está dispuesto
para que vuelvas en silencio,
alejado de megafonías?

Toda esta paz
hace pozo en tu corazón
y lame ramas secas
sin levantar sospechas,

queriendo escindirse
para que llegue a los demás.

Cuando la noche acabe
-y rebroten tallos y yemas-
el fuego ya no quemará
tus manos

y la violencia sólo será
perversión ajena,
el frío de otros hombres
que disparan

con furor inconfesable.

ЦЕЛИЯТ ТОЗИ МИР

Нима не виждаш,
че всичко е готово,
за да се върнеш мълчаливо,
далеч от мегафонията?

Целият този мир
дълбае сърцето ти
и ближе сухи клони,
без да повдига подозрения,
искайки да се разбунтуваш,
за да достигне и до другите.

Когато свърши нощта
и отново покълнат стебла и пъпки –
огънят вече няма да изгори
ръцете ти,

и насилието ще бъде само
далечна перверзия,
студът, обзел мъжете,
които стрелят
с несподелима ярост.

От испански: Виолета Бончева

Violeta Boncheva, destacada poeta, narradora y traductora búlgara. Ella vive en su ciudad de nacimiento, Stara Zagora y desde allí ha versionado la poesía de Pedro Salinas y A. P. Alencart, entre otros. Boncheva es miembro de la Unión de los Escritores Búlgaros y embajadora de Bulgaria del movimiento Poetas del Mundo, y ha publicado seis libros de poesía y tres de prosa. Una parte de su obra está traducida al español, francés, catalán, sueco, inglés, alemán, etc., y publicada en México, Francia, España, Suecia, Argentina, Chile…

(Imagen de cabecera: El poeta y profesor A. P. Alencart . Foto de José Amador Martín)