Serie: Libros dedicados o enviados a A. P. Alencart / 17

Libro: Antología de Pedro Salinas (Editorial Espejo, Sofía, 2022, selección y traducción de Violeta Boncheva).

Pórtico

SALINAS AL BÚLGARO DE BONCHEVA

I.

Desde su ciudad natal, Stara Zagora, me escribe Violeta Boncheva (buena amiga y excelente poeta), para informarme que acaba de cumplir con su meta autoimpuesta hace varios años: traducir una amplia antología de su admirado Pedro Salinas (Madrid, 1891-Boston, 1951). Y me envía el listado de los ochenta poemas que incluirá en esa Arca con los versos esenciales de un poeta que quiso que sus restos descansaran en Puerto Rico y mirando al océano Atlántico que baña el viejo San Juan. Por allí, por el cementerio de Santa María Magdalena de Pazzis, su tumba es cada vez más visitada.

También lo es su magna Poesía, valorada más fuera que en su patria primera, salvo en círculos muy reducidos. En la América hispana se le lee con pasión, quizá por ser conocido como el Poeta del Amor. Y aunque no profundizaré en la alta calidad lírica de este máximo exponente de la Generación del 27, cómo no recordar libros tan memorables de su segunda etapa, ya de plena madurez poética: ‘La voz a ti debida’ (1933), Razón de amor (1935) y ‘Largo lamento’ (1939); además de este tríptico, hay preciosa cantera en los libros finales, los más inherentes al exilio: ‘El contemplado’ (1946), Todo más claro y otros poemas (1949) y ‘Confianza’ (publicado de forma póstuma, en 1955).

II.

Pero vayamos a Bulgaria y a su exquisita traductora, Violeta Boncheva. La reacción primera es de Felicidad, porque sé que los lectores búlgaros podrán leer una versión magnífica de los poemas de Pedro Salinas. No conozco el búlgaro, pero sí he leído con emoción la propia poesía de Violeta, y ello me permite desterrar el conocido proverbio italiano: “Traduttore, traditore”. En otros casos, lamentables, podría ser válido este tópico del traductor que traiciona la obra original. Pero conociendo la excelencia poética de Violeta Boncheva, solo puedo decir que debemos estar felices que nos ‘traicione’ alguien como ella, pues el trasvase a su idioma muchas veces mejorará el original, porque al traducir se piensa y se siente otra vez, se recrea siguiendo el patrón original, pero sin literalismos que, por lo general, encorsetan.

Y para conocer el propio pensamiento poético de Violeta, me permito transcribir un fragmento de la entrevista que en junio de 2003 le hiciera el escritor venezolano Enrique Vilora, publicada en la revista digital ‘Crear en Salamanca’: “Todo poeta responsable sabe que la creación es algo trascendente. Lo más importante es lograr plasmar toda la pasiόn que se tiene, todo el afecto que llevas dentro, y mostrarlo a través de versos sinceros, que suenen como una oraciόn o como una campana de alerta. En definitiva, creo que mi poesía busca empatizar con mis semejantes, darles unos instantes de gozo y sosiego. No digo nada más sobre ella, salvo mencionar que por ella he tenido generosas críticas de especialistas destacados como los profesores Igov, Yanev… También de Shumelov y del propio Rumen Stoyanov, el gran traductor del español y portugués en Bulgaria, firmante de la versión búlgara de ‘Cien años de soledad’, entre otras muchas. Además de mi propia poesía, creo que las traducciones que hago también deber ser consideradas como un aporte interesante. Y aquí debo citar la poesía del magnífico Pedro Salinas, que vengo traduciendo…”.

III.

Aquí debo confesar que algo de ‘culpa’ tengo en esta historia, pues hace cuatro años Violeta me pidió que le comprara una buena antología de Pedro Salinas. Lo que hice fue regalarle la que yo tenía en casa, una segunda edición de ‘Poemas escogidos’, prologada y dispuesta por Jorge Guillén (Austral, Buenos Aires, 1953).

Traducir poesía es recrear, vivificando –desde el sentir y el pensar- aquellos versos que ‘pidieron’ ser leídos y escuchados en otra lengua distinta a la de su nacimiento primero. La traducción poética, cuando el traductor es un poeta que entiende la sacralidad de la palabra, casi siempre resulta una obra de arte, una auténtica joya literaria.

Este es el caso de los poemas de Pedro Salinas que Violeta Boncheva acaba de trasvasar al búlgaro.

¡Enhorabuena!
Abril y en Tejares (2016)

Alfredo Pérez Alencart
Universidad de Salamanca

САЛИНАС НА БЪЛГАРСКИ,
В ПРЕВОД НА БОНЧЕВА

От своя роден град, Стара Загора, ми пише Виолета Бончева – добра приятелка и прекрасна поетеса, за да ме информира, че е приключила с работата си, целта на която е била да преведе една обширна антология на поета, от когото се възхищава – Педро Салинас (Мадрид, 1891г. . Бостън – 1951г.). Изпрати ми списък с 80 стихотворения, които влизат в тази арка  от най-отбрани творби, принадлежащи на един поет, който пожела останките му да почиват в Пуерто Рико, гледайки към Атлантическия океан, миещ бреговете на стария Сан Хуан. Там, в гробището на Санта Мария Магдалена от Пацис, неговият гроб е все повече посещаван.

Знае се, че поезията му е повече ценена навън, отколкото в родината му, с изключение на някои много тесни кръгове. В Латинска Америка се чете с много страст, може би заради това, че е познат като Поета на Любовта. И макар че няма да се задълбочавам върху високото качество на лириката на този най-велик представител на поколението от 27-ма година, ако не споменем такива запомнящи се от неговия втори етап на пълна поетична зрялост стихосбирките: „Твоят глас” (1933г.), „Право на любов” (1935г.), „Дълго съжаление” (1939г.), освен този триптих съдържа в себе си една скъпоценна кариера от „материал”, присъща за изгнанието. „Съзерцаваното” (1946г.), „Високо и по светло и други стихотворения” (1949г.) и „Доверие”, публикувана посмъртно през 1955г.

Но да тръгнем към България и нейната изискана преводачка Виолета Бончева. Първата ми реакция беше на щастие, защото знам, че българските читатели ще могат да четат една великолепна версия на стиховете на Педро Салинас. Не зная български език, но съм чел емоционално поезията на Виолета и това ми позволява да си припомня известната италианска поговорка: ¨Traduttore, traittore¨ „Преводач, предател.” За съжаление, в други случаи това би могло да бъде валидно и ти-пично за преводач, който „предава” оригиналната творба. Но, познавайки отличната поетика на Виолета Бончева, само мога да кажа, че трябва да бъдем щастливи, че ни „предава” някой като нея, който, превеждайки, само би могъл да обогати творбата, в сравнение с оригинала, защото когато се превежда, се мисли и чувства още веднъж, пресъздава се – следвайки оригиналния модел, но без литературност, която по принцип носи „корсет”.

И за да надникнем в личния творчески процес на мислене при Виолета, позволете ми да прибавя тук един фрагмент от интервю, което през юни 2013 г. взе от нея венецуелският писател Енрике Вилориа, публикувано в ¨Crear en Salamanca¨: „Всеки отговорен поет знае, че творческият процес е нещо трансцендентно. Най-важното е да успееш да моделираш цялата страст, цялата обич, която носиш в себе си, за да ги изразиш чрез искрени стихове, които звучат като молитва или като тревожна камбана. Определено вярвам, че моята поезия търси съпреживяване в моите сродни ближни, на които подарявам собствени мигове на спокойствие и радост. Няма да кажа нищо повече за нея, освен това, че съществува щедра критика от проф. Светлозар Игов, проф. Владимир Янев, Рейнол Перес, Владимир Шумелов и много други. Между тях е големият преводач от португалски и испански език, проф. Румен Стоянов, подписал българския вариант на „Сто години самота”, – роман, между многото други, преведени от него.

Освен моята поезия, преводите, които правя, също трябва да се считат за интересен принос и тук трябва да цитирам името на великолепния Педро Салинас.
Накрая трябва да призная, че нося нещо като „вина” в тази история: преди четири години Виолета ме помоли да й купя и изпратя една хубава антология на поезията на Педро Салинас. Но аз й подарих екземпляр, който имах у дома – едно второ издание на „Poemas escogidos¨(„Избрани стихотворения”), с предговор на Хорхе Гилен (изд. „Аустрал”, Буенос Айрес, 1953г.).

Превеждането на поезия е пресътворяване, пресъздаване, инспирирано от чувства и мисли, които са „по-молили” да бъдат прочетени и слушани на друг, различен език от този на своето раждане. Поетичният превод, когато преводачът е поет и той разбира сакралността на една дума, почти винаги е успешно финализиран и се превръща в творба на изкуството – едно истинско литературно бижу.
Това е и случаят със стихотворенията на Педро Салинас, които Виолета Бончева преведе на български език.

На добър час!

Алфредо Перес Аленкарт
(превод: В.Бончева)

AHORA TE QUIERO

Ahora te quiero,
como el mar quiere a su agua:
desde fuera, por arriba,
haciéndose sin parar
con ella tormentas, fugas,
albergues, descansos, calmas.
¡Qué frenesíes, quererte!
¡Qué entusiasmo de olas altas,
y qué desmayos de espuma
van y vienen! Un tropel
de formas, hechas, deshechas,
galopan desmelenadas.
Pero detrás de sus flancos
está soñándose un sueño
de otra forma más profunda
de querer, que está allá abajo:
de no ser ya movimiento,
de acabar este vaivén,
este ir y venir, de cielos
a abismos, de hallar por fin
la inmóvil flor sin otoño
de un quererse quieto, quieto.
Más allá de ola y espuma
el querer busca su fondo.
Esta hondura donde el mar
hizo la paz con su agua
y están queriéndose ya
sin signo, sin movimiento.
Amor
tan sepultado en su ser,
tan entregado, tan quieto,
que nuestro querer en vida
se sintiese
seguro de no acabar
cuando terminan los besos,
las miradas, las señales.
Tan cierto de no morir,
como está
el gran amor de los muertos.

СЕГА ТЕ ИСКАМ

Сега те искам,
както морето иска водата си:
отвън, нагоре,
създавайки се безспирно,
чрез нея, с бури, бягства, хижи,
почивки, спокойствия.
Какво безумство е да те обичам!
Какъв ентусиазъм на високите вълни
и какво опиянение на пяната –
отиват и се връщат!
Една шумна блъсканица от форми,
събития, припеви
галопират разрошени.
Но зад борда им
сънува себе си една мечта
от друга форма, по-дълбока
от обичане, която е там,
отдолу:
да не е вече движение,
да свърши това лашкане,
това отиване и връщане от небесата
в пропастта, да се намери накрая
неподвижното цвете без есен
на едно самообичане неподвижно,
неподвижно.
По-нататък от вълна и пяна
любовта търси своето дъно.
Тази дълбочина,
където морето
създаде спокойствие

LÁGRIMA

Lágrima,
no te quiero, eres de agua.
Como el río al mar,
la fuente a la sed,
la charca a la nube,
tarde o temprano te marchas.
Alegría,
alegría cálida y áurea,
no te quiero, eres de sol.
Y hasta el calendario cuenta
que por las tardes te llevas
a otro -¿a qué otro?- lo que
me dabas por la mañana.
Libro,
no te quiero. De papel
cárcel frustrada, ya sabes
que se te irá el prisionero.
Agua que nunca huye,
soles que no se ponen,
libros que no traicionan:
quietud, tiniebla inmóvil,
tú, silencio.
Y lo de fuera, sí,
sé generoso, afuera.
Mas lo de dentro
-dulce secreto eterno-
adentro.

СЪЛЗА

Сълза,
не те обичам, ти си от вода.
както реката за морето,
изворът за жаждата,
локвата за облака
рано или късно ще заминеш.
Радост,
радост топла и златиста –
не те искам, ти си от слънце.
И докато календарът разказва,
че нощите отдаваш на друг –
на кой друг? – това което ми даваш
сутринта –
не те обичам. От хартия затвор
за измамени надежди, вече знаеш,
че твоят затворник ще си отиде.
Вода, която никога не потича,
слънца, които не изгряват,
книги, които не предават:
покой, мрак, неподвижност, ти, тишина.
И онова навън – да, знам – навън е щедро.
Повече, отколкото навътре –
вечната сладостна тайна –
навътре.dd

Violeta Boncheva (Stara Zagora, Bulgaria). Poeta, narradora, traductora e hispanista búlgara. Vive en su ciudad de nacimiento, y desde allí ha versionado la poesía de Pedro Salinas, entre otros autores españoles e hispanoamericanos. Boncheva es miembro de la Unión de los Escritores Búlgaros y embajadora de Bulgaria del movimiento Poetas del Mundo, y ha publicado seis libros de poesía y tres de prosa. Una parte de su obra está traducida al español, francés, catalán, sueco, inglés, alemán, etc., y publicada en México, Francia, España, Suecia, Argentina, Chile…